Защо моето семейство въведе ограничението
Снимка: Guliver / iStock
Преди да дойдат децата моят съпруг и аз бяхме луди на тема подаръци. Получавахме и раздавахме с купища. Тази традиция продължи до първата Коледа на дъщеря ни, когато тя беше на около месец и получи една планина подаръци, която дори ние възрастните трудно обхващахме с поглед.
Тогава за първи път осъзнахме, че водещото не бива да е количеството. Много по-важен е самият акт на подаряването. И акцентът трябва някак да падне върху него.
Така семейството ни определи лимит от 3 подаръка. И се стремим стойността им да не надхвърля 100 долара. Един от тях е ръчно направен.
А в чорапчето на всеки има обичайните неща от първа необходимост: балсам за устни, книга, чорапи, лакомства.
Сега, когато дъщеря ни вече е по-голяма, и тя участва в изработването на подаръците.
Понякога правилото на 100-те долара изглежда трудно за спазване, особено когато дъщеря ни настоява за Лего, а цената му дори с коледната отстъпка е 99, 99.
И тогава прибягвам до хитрости – чакам намаления, търся онлайн.
Защо въведохме правилото на трите подаръка?
По много причини.
На първо място, защото нямаме нужда от много.
Планините от играчки, които скриват килима, доказват това. Дъщеря ни често с дни забравя за куклите и играе с една от тях, която ѝ е любима.
Ограничението в броя на подаръците дава възможност да изберем един, който ще е наистина ценен и полезен.
Второ - многото подаръци не значат много любов. Няма за започна да обичам повече съпруга си, ако му купя по-голям подарък. Обичта ни по никакъв начин не зависи от количеството на вещите, които купуваме, нито от стойността им.
Трето: Искаме нашата дъщеря да разбере разликата между необходимост и желание.
Сезонът на подаръците като че ли иска да засити нашите желания, а не нуждите ни.
А толкова хора около нас имат наистина нужда. Като ограничаваме нашите подаръци, ние имаме възможност да помогнем на други да посрещнат празника – да се включим в дарителски акции, да купим храна, топли дрехи или играчки.
Четвърто:
Харчим пари за това, което наистина заслужава. За трупане на знания и опит. За каузи. Да помогнем на чужди каузи.
Искаме в семейството ни да изградим дух на съпричастност, отношение към истинските стойности, реална оценка на това, което имаме и каквото правим и постигаме.
Предпочитам да купя на дъщеря ми 3 подаръка, а други 3 да дарим на хора в нужда, вместо тя да получи 6.
И още нещо важно за нашата програмата „ 3 подаръка“:
За Коледа само един е специално пакетиран.
Защо?
Защото Дядо Коледа не посещава всеки дом.
Всяка година учителите могат да ви разкажат тъжни истории, които ще уцелят сърцето. За разговорите в клас след празниците. Когато едни хлапета екзалтирано разказват колко и какви подаръци са намерили под елхата, а други стоят тъжно навели глава, чудейки се защо те са получили толкова малко или нищо.
Ние не можем с магическа пръчка да решим тези проблеми, нито да заличим социалните различия.
Можем обаче с малко усилия и прости действия да помогнем.
Kathryn Reilly, адаптация Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари